7.12.2007 г., 12:25 ч.

Небеса 

  Поезия » Любовна
609 0 0

Опитах се да отлетя,

опитах се да докосна рая със криле,

но огледах се и видях,

че не съм твоя ангел.

Опитах се да ти извикам

да ме почакаш още малко...

ти бързаше за нея, за вечната наслада.

О да, сладка е тя,

но горчива е нейната следа...

Не сега, не в този живот,

а завинаги в сълзата на цвете,

завинаги в душата на дете,

завинаги в безкрайността

там ще те срещна някога,

но не сега, а когато всяка болка отлети,

когато мъката се изпари.

Когато преродя се в светлина,

когато отново сърцето ми лети.

 

13.11.07год. 11:49 am

© Десислава Банова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??