Небеса
867
0
0
Опитах се да отлетя,
опитах се да докосна рая със криле,
но огледах се и видях,
че не съм твоя ангел.
Опитах се да ти извикам
да ме почакаш още малко...
ти бързаше за нея, за вечната наслада.
О да, сладка е тя,
но горчива е нейната следа...
Не сега, не в този живот,
а завинаги в сълзата на цвете,
завинаги в душата на дете,
завинаги в безкрайността
там ще те срещна някога,
но не сега, а когато всяка болка отлети,
когато мъката се изпари.
Когато преродя се в светлина,
когато отново сърцето ми лети.
13.11.07год. 11:49 am
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Банова Всички права запазени
