Dec 7, 2007, 12:25 PM

Небеса

  Poetry » Love
868 0 0

Опитах се да отлетя,

опитах се да докосна рая със криле,

но огледах се и видях,

че не съм твоя ангел.

Опитах се да ти извикам

да ме почакаш още малко...

ти бързаше за нея, за вечната наслада.

О да, сладка е тя,

но горчива е нейната следа...

Не сега, не в този живот,

а завинаги в сълзата на цвете,

завинаги в душата на дете,

завинаги в безкрайността

там ще те срещна някога,

но не сега, а когато всяка болка отлети,

когато мъката се изпари.

Когато преродя се в светлина,

когато отново сърцето ми лети.

 

13.11.07год. 11:49 am

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Банова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...