14 mar 2022, 19:54  

Небесната

  Poesía
465 1 6

Събуди го ефирна ласка.

Лек полъх, странна тишина.

Невидима до него сянка.

Духът на призрачна жена.

 

В съня му бяла самодива.

Вървеше, цяла в светлина.

С воали и цветя красива.

Мечта във свят на чудеса.

 

Събуди се и знаеше я има.

Божествена и истинска душа.

Докосна мисълта незрима 

и тя превърна се в дъга.

 

Небесната завинаги остана.

Прекрасен лъч на синьото небе.

Една любов в искри обляна.

Творение на Божии ръце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гедеон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...