14 mar 2022, 19:54  

Небесната

  Poesía
467 1 6

Събуди го ефирна ласка.

Лек полъх, странна тишина.

Невидима до него сянка.

Духът на призрачна жена.

 

В съня му бяла самодива.

Вървеше, цяла в светлина.

С воали и цветя красива.

Мечта във свят на чудеса.

 

Събуди се и знаеше я има.

Божествена и истинска душа.

Докосна мисълта незрима 

и тя превърна се в дъга.

 

Небесната завинаги остана.

Прекрасен лъч на синьото небе.

Една любов в искри обляна.

Творение на Божии ръце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гедеон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....