Небесната
Събуди го ефирна ласка.
Лек полъх, странна тишина.
Невидима до него сянка.
Духът на призрачна жена.
В съня му бяла самодива.
Вървеше, цяла в светлина.
С воали и цветя красива.
Мечта във свят на чудеса.
Събуди се и знаеше я има.
Божествена и истинска душа.
Докосна мисълта незрима
и тя превърна се в дъга.
Небесната завинаги остана.
Прекрасен лъч на синьото небе.
Една любов в искри обляна.
Творение на Божии ръце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гедеон Всички права запазени
