Mar 14, 2022, 7:54 PM  

Небесната

  Poetry
459 1 6

Събуди го ефирна ласка.

Лек полъх, странна тишина.

Невидима до него сянка.

Духът на призрачна жена.

 

В съня му бяла самодива.

Вървеше, цяла в светлина.

С воали и цветя красива.

Мечта във свят на чудеса.

 

Събуди се и знаеше я има.

Божествена и истинска душа.

Докосна мисълта незрима 

и тя превърна се в дъга.

 

Небесната завинаги остана.

Прекрасен лъч на синьото небе.

Една любов в искри обляна.

Творение на Божии ръце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гедеон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...