25 oct 2010, 20:51

Небето е граница 

  Poesía » Otra
536 0 0

Всеки ден нов,

всяка минутка изживяна

за мен е шанс за нов живот,

без злоба, без измама.

Животът пъстър и безкрайно шарен е,

изпълнен с багри, ярки цветове.

Падам, но веднага ставам – какво ще кажеш?

Животът брутален или прекрасен е?!

Красиво утрото, усмихнато и лъчезарно,

показва ми нови хоризонти,

а часовникът за мене спрял е!

Искам тръпката на новите емоции.

И Боговете даже гледат отгоре учудено,

как възможно е щастието пълноценно...

Как се радвам на малките неща непринудено,

за мен всяка секунда живот е безценна...!

Времето не пита, бърза припряно,

надали ще ме попита колко и какво ми трябва.

Целта за мен висока е – Небето искам да достигна...

Брат, баща и майка да прегърна,

за тях света ще покоря...

Вселената в краката им ще сложа,

безкрайното щастие ще подаря!...

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??