Oct 25, 2010, 8:51 PM

Небето е граница

  Poetry » Other
658 0 0

Всеки ден нов,

всяка минутка изживяна

за мен е шанс за нов живот,

без злоба, без измама.

Животът пъстър и безкрайно шарен е,

изпълнен с багри, ярки цветове.

Падам, но веднага ставам – какво ще кажеш?

Животът брутален или прекрасен е?!

Красиво утрото, усмихнато и лъчезарно,

показва ми нови хоризонти,

а часовникът за мене спрял е!

Искам тръпката на новите емоции.

И Боговете даже гледат отгоре учудено,

как възможно е щастието пълноценно...

Как се радвам на малките неща непринудено,

за мен всяка секунда живот е безценна...!

Времето не пита, бърза припряно,

надали ще ме попита колко и какво ми трябва.

Целта за мен висока е – Небето искам да достигна...

Брат, баща и майка да прегърна,

за тях света ще покоря...

Вселената в краката им ще сложа,

безкрайното щастие ще подаря!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...