Небето е отворено око,
вторачено в човешката зеница,
което търси свойто потекло
на преродена Феникс птица.
И вижда всички земни съдбини,
за греховете ти и Бог не пита...
Човек в човешките си съдбини
сам в себе си изгубен скита.
И е нещастен, и самотен може би...
Но края на тунела е Надежда...
Небето синьо - Божии очи,
които във душата ни се вглеждат.
© Румяна Славкова Todos los derechos reservados