Небето е отворено око,
вторачено в човешката зеница,
което търси свойто потекло
на преродена Феникс птица.
И вижда всички земни съдбини,
за греховете ти и Бог не пита...
Човек в човешките си съдбини
сам в себе си изгубен скита.
И е нещастен, и самотен може би...
Но края на тунела е Надежда...
Небето синьо - Божии очи,
които във душата ни се вглеждат.
© Румяна Славкова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
