Небето е отворено око,
вторачено в човешката зеница,
което търси свойто потекло
на преродена Феникс птица.
И вижда всички земни съдбини,
за греховете ти и Бог не пита...
Човек в човешките си съдбини
сам в себе си изгубен скита.
И е нещастен, и самотен може би...
Но края на тунела е Надежда...
Небето синьо - Божии очи,
които във душата ни се вглеждат.
© Румяна Славкова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
