RainaVakova
431 2760
26 abr 2017, 13:16

Небето като болест 

  Poesía » Otra
553 6 12

И заваля, внезапно заваля.

С почукване нахално по перваза

небето като болест натежа,

усмивките на взора да накаже.

Не виждаш нищо – плътна пелена.

Чудовище се крие под кревата.

Завиваш се нагърчен през глава

и упорито криеш си краката.

Прииждат на талази страхове.

Изметната, прогнила е вратата

и скърца като детското сърце,

което в теб се дави със водата.

Най-силен звук е майчиният глас,

стените от печал, когато рони.

И в самотата – сякаш след война,

отвъдното е бавно съхнещ корен.

Виж, призрачна умората ще спи -

свита сянка в изтънели дрипи.

Малък свят, но нещо го крепи,
дойде ли апокалипсис.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??