RainaVakova
431 2760
26 апр. 2017 г., 13:16

Небето като болест 

  Поэзия » Другая
554 6 12

И заваля, внезапно заваля.

С почукване нахално по перваза

небето като болест натежа,

усмивките на взора да накаже.

Не виждаш нищо – плътна пелена.

Чудовище се крие под кревата.

Завиваш се нагърчен през глава

и упорито криеш си краката.

Прииждат на талази страхове.

Изметната, прогнила е вратата

и скърца като детското сърце,

което в теб се дави със водата.

Най-силен звук е майчиният глас,

стените от печал, когато рони.

И в самотата – сякаш след война,

отвъдното е бавно съхнещ корен.

Виж, призрачна умората ще спи -

свита сянка в изтънели дрипи.

Малък свят, но нещо го крепи,
дойде ли апокалипсис.

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??