RainaVakova
413 2666
26.04.2017 г., 13:16 ч.

Небето като болест 

  Поезия » Друга
479 6 12

И заваля, внезапно заваля.

С почукване нахално по перваза

небето като болест натежа,

усмивките на взора да накаже.

Не виждаш нищо – плътна пелена.

Чудовище се крие под кревата.

Завиваш се нагърчен през глава

и упорито криеш си краката.

Прииждат на талази страхове.

Изметната, прогнила е вратата

и скърца като детското сърце,

което в теб се дави със водата.

Най-силен звук е майчиният глас,

стените от печал, когато рони.

И в самотата – сякаш след война,

отвъдното е бавно съхнещ корен.

Виж, призрачна умората ще спи -

свита сянка в изтънели дрипи.

Малък свят, но нещо го крепи,
дойде ли апокалипсис.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??