16 jun 2007, 15:54

Недоизказано 

  Poesía
575 0 5

Недоизказано

* посветено на Яна *

За желанията си недоизречени
сега горя на клада вътре в мен,
за да ги скрия от света и себе си,
за да ги няма в утрешния ден.
***
Мечтите си недосънувани
посипах с пепел и със звезден прах -
вълните давят пясъчните кули
и да ги сбъдна, тъй и не можах.
***
Едно писмо остава неизпратено,
а думите във него недописани.
Болката изгаря редовете му
за надежди неизпълнени.
***
Тленна е хартията написана,
но нетленни са мечтите ми.
Времето ще изгаси пожара
и ще съхрани щетите.

© Милица Игнатова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??