16 jun 2007, 15:54

Недоизказано

  Poesía
727 0 5

Недоизказано

* посветено на Яна *

За желанията си недоизречени
сега горя на клада вътре в мен,
за да ги скрия от света и себе си,
за да ги няма в утрешния ден.
***
Мечтите си недосънувани
посипах с пепел и със звезден прах -
вълните давят пясъчните кули
и да ги сбъдна, тъй и не можах.
***
Едно писмо остава неизпратено,
а думите във него недописани.
Болката изгаря редовете му
за надежди неизпълнени.
***
Тленна е хартията написана,
но нетленни са мечтите ми.
Времето ще изгаси пожара
и ще съхрани щетите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милица Игнатова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...