Jun 16, 2007, 3:54 PM

Недоизказано

  Poetry
721 0 5

Недоизказано

* посветено на Яна *

За желанията си недоизречени
сега горя на клада вътре в мен,
за да ги скрия от света и себе си,
за да ги няма в утрешния ден.
***
Мечтите си недосънувани
посипах с пепел и със звезден прах -
вълните давят пясъчните кули
и да ги сбъдна, тъй и не можах.
***
Едно писмо остава неизпратено,
а думите във него недописани.
Болката изгаря редовете му
за надежди неизпълнени.
***
Тленна е хартията написана,
но нетленни са мечтите ми.
Времето ще изгаси пожара
и ще съхрани щетите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милица Игнатова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...