16 июн. 2007 г., 15:54

Недоизказано

722 0 5

Недоизказано

* посветено на Яна *

За желанията си недоизречени
сега горя на клада вътре в мен,
за да ги скрия от света и себе си,
за да ги няма в утрешния ден.
***
Мечтите си недосънувани
посипах с пепел и със звезден прах -
вълните давят пясъчните кули
и да ги сбъдна, тъй и не можах.
***
Едно писмо остава неизпратено,
а думите във него недописани.
Болката изгаря редовете му
за надежди неизпълнени.
***
Тленна е хартията написана,
но нетленни са мечтите ми.
Времето ще изгаси пожара
и ще съхрани щетите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милица Игнатова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...