Недоизказано
* посветено на Яна *
За желанията си недоизречени
сега горя на клада вътре в мен,
за да ги скрия от света и себе си,
за да ги няма в утрешния ден.
***
Мечтите си недосънувани
посипах с пепел и със звезден прах -
вълните давят пясъчните кули
и да ги сбъдна, тъй и не можах.
***
Едно писмо остава неизпратено,
а думите във него недописани.
Болката изгаря редовете му
за надежди неизпълнени.
***
Тленна е хартията написана,
но нетленни са мечтите ми.
Времето ще изгаси пожара
и ще съхрани щетите.
© Милица Игнатова Все права защищены