23 dic 2023, 20:14

Недостижим

  Poesía » Otra
500 0 0

Бурно бе морето,
разбиваше широките силни вълни
в пясъка така немощен - 
на мъчение обречен.
Бягах по брега,
разранена,
стискаща отново в моите ръце една роза трънлива,
не ме плашеше вече природата ѝ дива.
Бягах, търсех някаква утеха,
ала съдбата ми бе толкова проклета..
Отивах ли някъде
или си тръгвах, непоглеждаща назад,
какъв бе този обрат?
Лунната пътека
обрисуваше страшна гледка
и тогава видях твоят силует,
толкова далеч в тъмнината,
може би това бе съдбата.
Бягах по брега,
разранена,
идваща към теб,
очакваща изкупление, 
стискаща все още розата бодлива,
пристигаща толкова щастлива,
ала ти беше просто сянка,
която сърцето ми обърка,
и въртя се още в този затворен кръг,
мрачен, тъмен, печален -
за красота толкова забравен. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Компанска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...