23 dic 2023, 20:14

Недостижим

  Poesía » Otra
501 0 0

Бурно бе морето,
разбиваше широките силни вълни
в пясъка така немощен - 
на мъчение обречен.
Бягах по брега,
разранена,
стискаща отново в моите ръце една роза трънлива,
не ме плашеше вече природата ѝ дива.
Бягах, търсех някаква утеха,
ала съдбата ми бе толкова проклета..
Отивах ли някъде
или си тръгвах, непоглеждаща назад,
какъв бе този обрат?
Лунната пътека
обрисуваше страшна гледка
и тогава видях твоят силует,
толкова далеч в тъмнината,
може би това бе съдбата.
Бягах по брега,
разранена,
идваща към теб,
очакваща изкупление, 
стискаща все още розата бодлива,
пристигаща толкова щастлива,
ала ти беше просто сянка,
която сърцето ми обърка,
и въртя се още в този затворен кръг,
мрачен, тъмен, печален -
за красота толкова забравен. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Компанска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...