23 дек. 2023 г., 20:14

Недостижим

495 0 0

Бурно бе морето,
разбиваше широките силни вълни
в пясъка така немощен - 
на мъчение обречен.
Бягах по брега,
разранена,
стискаща отново в моите ръце една роза трънлива,
не ме плашеше вече природата ѝ дива.
Бягах, търсех някаква утеха,
ала съдбата ми бе толкова проклета..
Отивах ли някъде
или си тръгвах, непоглеждаща назад,
какъв бе този обрат?
Лунната пътека
обрисуваше страшна гледка
и тогава видях твоят силует,
толкова далеч в тъмнината,
може би това бе съдбата.
Бягах по брега,
разранена,
идваща към теб,
очакваща изкупление, 
стискаща все още розата бодлива,
пристигаща толкова щастлива,
ала ти беше просто сянка,
която сърцето ми обърка,
и въртя се още в този затворен кръг,
мрачен, тъмен, печален -
за красота толкова забравен. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Компанска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...