Бурно бе морето,
разбиваше широките силни вълни
в пясъка така немощен -
на мъчение обречен.
Бягах по брега,
разранена,
стискаща отново в моите ръце една роза трънлива,
не ме плашеше вече природата ѝ дива.
Бягах, търсех някаква утеха,
ала съдбата ми бе толкова проклета..
Отивах ли някъде
или си тръгвах, непоглеждаща назад, ...