22 feb 2010, 0:22  

Недосъбрани усмивки

  Poesía
1K 0 23

На протрития праг от случайни следи,

ти внезапно пристигна - частичка от лято.

И така те запомних – с боси нозе,

загорели от дългото скитане.

 

Всички тайни прозорци отвори за мен,

и за слънцето, идващо с тебе -

да преминеш през тях като вятър зелен

и поръсиш в очите ми младост.

 

Мойта дворна врата обкова със усмивки,

те са още на прага, не са си отИшли -

някой ден ще ти разкажа за тях,

само мъничко още почакай…

 

Да ги досъбера всичките...

 

 

20.02.2010 г.

Весела ЙОСИФОВА

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...