На протрития праг от случайни следи,
ти внезапно пристигна - частичка от лято.
И така те запомних – с боси нозе,
загорели от дългото скитане.
Всички тайни прозорци отвори за мен,
и за слънцето, идващо с тебе -
да преминеш през тях като вятър зелен
и поръсиш в очите ми младост.
Мойта дворна врата обкова със усмивки,
те са още на прага, не са си отИшли -
някой ден ще ти разкажа за тях,
само мъничко още почакай… ...