На протрития праг от случайни следи,
ти внезапно пристигна - частичка от лято.
И така те запомних – с боси нозе,
загорели от дългото скитане.
Всички тайни прозорци отвори за мен,
и за слънцето, идващо с тебе -
да преминеш през тях като вятър зелен
и поръсиш в очите ми младост.
Мойта дворна врата обкова със усмивки,
те са още на прага, не са си отИшли -
някой ден ще ти разкажа за тях,
само мъничко още почакай… ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up