Feb 22, 2010, 12:22 AM  

Недосъбрани усмивки

  Poetry
1K 0 23

На протрития праг от случайни следи,

ти внезапно пристигна - частичка от лято.

И така те запомних – с боси нозе,

загорели от дългото скитане.

 

Всички тайни прозорци отвори за мен,

и за слънцето, идващо с тебе -

да преминеш през тях като вятър зелен

и поръсиш в очите ми младост.

 

Мойта дворна врата обкова със усмивки,

те са още на прага, не са си отИшли -

някой ден ще ти разкажа за тях,

само мъничко още почакай…

 

Да ги досъбера всичките...

 

 

20.02.2010 г.

Весела ЙОСИФОВА

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...