22.02.2010 г., 0:22  

Недосъбрани усмивки

1K 0 23

На протрития праг от случайни следи,

ти внезапно пристигна - частичка от лято.

И така те запомних – с боси нозе,

загорели от дългото скитане.

 

Всички тайни прозорци отвори за мен,

и за слънцето, идващо с тебе -

да преминеш през тях като вятър зелен

и поръсиш в очите ми младост.

 

Мойта дворна врата обкова със усмивки,

те са още на прага, не са си отИшли -

някой ден ще ти разкажа за тях,

само мъничко още почакай…

 

Да ги досъбера всичките...

 

 

20.02.2010 г.

Весела ЙОСИФОВА

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...