Недосъбрани усмивки
На протрития праг от случайни следи,
ти внезапно пристигна - частичка от лято.
И така те запомних – с боси нозе,
загорели от дългото скитане.
Всички тайни прозорци отвори за мен,
и за слънцето, идващо с тебе -
да преминеш през тях като вятър зелен
и поръсиш в очите ми младост.
Мойта дворна врата обкова със усмивки,
те са още на прага, не са си отИшли -
някой ден ще ти разкажа за тях,
само мъничко още почакай…
Да ги досъбера всичките...
20.02.2010 г.
Весела ЙОСИФОВА
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
