Незабравима (Кремена Стоева)
243 8721
27 ene 2008, 13:46

Неискано 

  Poesía » De amor
1269 0 32
Обичаше ме, колкото да помниш

след време, че до тебе ме е имало.

Сега не ще съм твоето разковниче,

а там ще съм, в поредното ти минало.

Безсилна съм да кажа, че те няма,

защото си присъствен като истина.

Погребвах те с последната си вяра,

но раждаше се пак във мен... неискано.

И грабеше... това, което нямах,

това, което имах... беше дажбата.

И в себе си пустеех като птица,

безкрилието беше като жаждата.

Научих се да търся Тишината -

неканената гостенка в съседство.

Посрещах я... и ставаше позната.

След време беше моето наследство.

Завърнах те за малко - да си спомня,

че устните се плашат от целувки.

Че всичко в мен до крясък е безмълвно

с римуващия  ритъм от преструвки.

От много думи... евтина е болката.

За "Сбогом" днес е... кратката поанта.

И ти си в този миг, за "После", късно е.

Но аз във този миг съм... като сянка.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Имаш ли стихосбирки?как да се снабдя с някоя от тях?Ти трябва да стоиш до леглото ми.
  • Хм... А ти въобще НЕ си мистерия, нали се сещаш?
  • Това някак съм го изпуснала!
    Страхотно е!

    "И грабеше... това, което нямах,
    това, което имах... беше дажбата.
    И в себе си пустеех като птица,
    безкрилието беше като жаждата."

    !!!
  • Изключителна творба!!!
  • Досега мисля не съм се докосвала по-отблизо до твоите произведения, но това МЕ ГРАБНА! Ще пиша 6 с най-голямо удоволствие!!!
  • Благодаря на всички, които прочетоха и коментираха!
  • Недостижимо!
  • "И в себе си пустеех,като птица"
    поздрам Креми!усещането е велико!
  • И грабеше... това, което нямах,
    това, което имах... беше дажбата.
    ...
    Мацка, разби ме!
    Много гуш*
  • От много думи... евтина е болката.
    За "Сбогом" днес е... кратката поанта.
    И ти си в този миг, за "После", късно е.
    но аз във този миг съм... като сянка.

    Страхотно е!
  • От много думи... евтина е болката.

    При теб, Креми, всяка дума тежи!
  • Поздравления, Креми!!!
  • Винаги толкова е хем до болка открита, хем дискретно
    скътваща чувства лирическата ти героиня!
    И все ми харесва силата й, поздравления, Креми!!!
  • Винаги присядам до стиховете ти с наслада и предварителното усещане за нещо хубаво и въздействащо... Благодаря ти за подареното удоволствие!
  • много болка прозира в иначе силните думи. чудесно написано!!!
  • Прекрасно!Нямам думи,само възхищение!Поздрав!
  • Креми, Креми... колко ми е позната тази сянка!
    Въздействаща си, както винаги!
  • Усещанията, които идват от стиховете ти, Креми са неописуеми.
    Незабравима си, наистина.
    Сърдечните ми поздравления.
  • Прекрасно стихотворение, с много добре подбрано заглавие.
  • "...И в себе си пустеех като птица,
    безкрилието беше като жаждата..."

    Нямам думи!................

  • "Сега не ще съм твоето разковниче,

    а там ще съм, в поредното ти минало.

    Безсилна съм да кажа, че те няма,

    защото си присъствен като истина."
    Аплодисменти!!!

  • "И в себе си пустеех като птица,

    безкрилието беше като жаждата."

    !!!Аплодисменти!

  • СЪВЪРШЕН СТИХ,Креми ...прекрасен!
  • И пак...и пак хубаво... и хубаво!!!
    с обич, Мила Креми.
  • Аплодисменти за силния стих!Думите проникват дълбоко в мен и намират душата ми!Поздравления!Прегръщам те!
  • Креми,великолепен стих!
    Поздрав,мила!!!
  • Изключително силно и дълбоко!Поздрави!!!
  • Поздравления за хубавия стих!!!
  • Научих се да търся Тишината -

    неканената гостенка в съседство.

    Посрещах я... и ставаше позната.

    След време беше моето наследство.
    Прекрасно е,много ме разчувства!!!Усмихни се,поздрави мила Креми
  • !!!!
    Много истинско и въздействащо!
  • ,,От много думи... евтина е болката.''

    Чудесен стих!
    Отново и отново!

  • В този миг ми идва да те смацафрацам...карамелка
    Жестоко е!
Propuestas
: ??:??