27.01.2008 г., 13:46 ч.

Неискано 

  Поезия » Любовна
1339 0 32
Обичаше ме, колкото да помниш
след време, че до тебе ме е имало.
Сега не ще съм твоето разковниче,
а там ще съм, в поредното ти минало.
Безсилна съм да кажа, че те няма,
защото си присъствен като истина.
Погребвах те с последната си вяра,
но раждаше се пак във мен... неискано.
И грабеше... това, което нямах,
това, което имах... беше дажбата.
И в себе си пустеех като птица,
безкрилието беше като жаждата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Предложения
: ??:??