Неискано
след време, че до тебе ме е имало.
Сега не ще съм твоето разковниче,
а там ще съм, в поредното ти минало.
Безсилна съм да кажа, че те няма,
защото си присъствен като истина.
Погребвах те с последната си вяра,
но раждаше се пак във мен... неискано.
И грабеше... това, което нямах,
това, което имах... беше дажбата.
И в себе си пустеех като птица,
безкрилието беше като жаждата.
Научих се да търся Тишината -
неканената гостенка в съседство.
Посрещах я... и ставаше позната.
След време беше моето наследство.
Завърнах те за малко - да си спомня,
че устните се плашат от целувки.
Че всичко в мен до крясък е безмълвно
с римуващия ритъм от преструвки.
От много думи... евтина е болката.
За "Сбогом" днес е... кратката поанта.
И ти си в този миг, за "После", късно е.
Но аз във този миг съм... като сянка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
