Обичаше ме, колкото да помниш
след време, че до тебе ме е имало.
Сега не ще съм твоето разковниче,
а там ще съм, в поредното ти минало.
Безсилна съм да кажа, че те няма,
защото си присъствен като истина.
Погребвах те с последната си вяра,
но раждаше се пак във мен... неискано.
И грабеше... това, което нямах,
това, което имах... беше дажбата.
И в себе си пустеех като птица,
безкрилието беше като жаждата. ...