Неискано
след време, че до тебе ме е имало.
Сега не ще съм твоето разковниче,
а там ще съм, в поредното ти минало.
Безсилна съм да кажа, че те няма,
защото си присъствен като истина.
Погребвах те с последната си вяра,
но раждаше се пак във мен... неискано.
И грабеше... това, което нямах,
това, което имах... беше дажбата.
И в себе си пустеех като птица,
безкрилието беше като жаждата.
Научих се да търся Тишината -
неканената гостенка в съседство.
Посрещах я... и ставаше позната.
След време беше моето наследство.
Завърнах те за малко - да си спомня,
че устните се плашат от целувки.
Че всичко в мен до крясък е безмълвно
с римуващия ритъм от преструвки.
От много думи... евтина е болката.
За "Сбогом" днес е... кратката поанта.
И ти си в този миг, за "После", късно е.
Но аз във този миг съм... като сянка.
© Кремена Стоева All rights reserved.
