Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
29 abr 2018, 0:06

Неизбежно 

  Poesía
1215 3 10


Жената в бялата риза
с дълги, предълги ръкави
мълчи красиво, не дава
да я познавам отблизо.

 

Лежи в леглото отсреща,
с ръкавите го завързва
и пръстите ѝ са бързи 
като на опитен вещер.

 

Сега леглото е бяло
и бухнало от косите ѝ.
Страхувам се да не литне,
завивам я с одеяло.

 

А тя безмълвно ме моли
косите ѝ да отрежа –
спасителната надежда
на безнадеждния болен.

 

Някой ден ще си тръгне –
свободна и съвършена,
а ризата ще е пленник,
додето стане на въглен.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??