Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
29.04.2018 г., 0:06 ч.

Неизбежно 

  Поезия
1219 3 10


Жената в бялата риза
с дълги, предълги ръкави
мълчи красиво, не дава
да я познавам отблизо.

 

Лежи в леглото отсреща,
с ръкавите го завързва
и пръстите ѝ са бързи 
като на опитен вещер.

 

Сега леглото е бяло
и бухнало от косите ѝ.
Страхувам се да не литне,
завивам я с одеяло.

 

А тя безмълвно ме моли
косите ѝ да отрежа –
спасителната надежда
на безнадеждния болен.

 

Някой ден ще си тръгне –
свободна и съвършена,
а ризата ще е пленник,
додето стане на въглен.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??