НЕЙ
Чета аз твойте стихове
и боязливо надзъртам
в душата ти,
при тайни, пазени свенливо,
в интимен порив
на листа изляти...
Коя си ти, Омайнице,
че пишеш толкоз хубаво,
и думите
прочетени ме сграбчват
за гърлото с тъга
несподелена?
Една вселена цяла
има в твоя стих –
една душа човешка
наранена...
май 2012
© Димитър Ганев Todos los derechos reservados