29.06.2012 г., 9:54

Ней

858 0 4

НЕЙ                                      

 

Чета аз твойте стихове      

и боязливо надзъртам        

в душата ти,                         

при тайни, пазени свенливо,

в интимен порив                  

на листа изляти...                

 

Коя си ти, Омайнице,         

че пишеш толкоз хубаво,    

и думите                               

прочетени ме сграбчват     

за гърлото с тъга                 

несподелена?                      

 

Една вселена цяла             

има в твоя стих –                 

една душа човешка             

наранена...                           

 

май 2012

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Ганев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...