Jun 29, 2012, 9:54 AM

Ней

  Poetry
859 0 4

НЕЙ                                      

 

Чета аз твойте стихове      

и боязливо надзъртам        

в душата ти,                         

при тайни, пазени свенливо,

в интимен порив                  

на листа изляти...                

 

Коя си ти, Омайнице,         

че пишеш толкоз хубаво,    

и думите                               

прочетени ме сграбчват     

за гърлото с тъга                 

несподелена?                      

 

Една вселена цяла             

има в твоя стих –                 

една душа човешка             

наранена...                           

 

май 2012

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Ганев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...