14 mar 2012, 23:49

Нежност на ивици

1K 0 6
00:00 - Бяла котка на прозореца ти,           не чува как мълчат устите ни,           а мислите ни шумно разговарят.     1:00 - Виждам, че си гладен. Оставям          зъбите ти да отхапят          за вечеря от душата ми.     2:00 - Студен си като зима. Опитвам           с тяло да затопля           празното в гърдите ти отляво.   3:00 -  Стоиш пред портата на рая ми.            Отварям срамежливо, за да влезеш,            нощта ни наблюдава.   4:00 - Заситени, облизват се телата ни           в най-тъмното на тъмното.           На ивици, сънят пристига.          27.02.2012 Загреб

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Адриана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...