Mar 14, 2012, 11:49 PM

Нежност на ивици

1K 0 6
00:00 - Бяла котка на прозореца ти,           не чува как мълчат устите ни,           а мислите ни шумно разговарят.     1:00 - Виждам, че си гладен. Оставям          зъбите ти да отхапят          за вечеря от душата ми.     2:00 - Студен си като зима. Опитвам           с тяло да затопля           празното в гърдите ти отляво.   3:00 -  Стоиш пред портата на рая ми.            Отварям срамежливо, за да влезеш,            нощта ни наблюдава.   4:00 - Заситени, облизват се телата ни           в най-тъмното на тъмното.           На ивици, сънят пристига.          27.02.2012 Загреб

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Адриана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...