14 мар. 2012 г., 23:49

Нежност на ивици

1K 0 6
00:00 - Бяла котка на прозореца ти,           не чува как мълчат устите ни,           а мислите ни шумно разговарят.     1:00 - Виждам, че си гладен. Оставям          зъбите ти да отхапят          за вечеря от душата ми.     2:00 - Студен си като зима. Опитвам           с тяло да затопля           празното в гърдите ти отляво.   3:00 -  Стоиш пред портата на рая ми.            Отварям срамежливо, за да влезеш,            нощта ни наблюдава.   4:00 - Заситени, облизват се телата ни           в най-тъмното на тъмното.           На ивици, сънят пристига.          27.02.2012 Загреб

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Адриана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...