14.03.2012 г., 23:49

Нежност на ивици

1K 0 6
00:00 - Бяла котка на прозореца ти,           не чува как мълчат устите ни,           а мислите ни шумно разговарят.     1:00 - Виждам, че си гладен. Оставям          зъбите ти да отхапят          за вечеря от душата ми.     2:00 - Студен си като зима. Опитвам           с тяло да затопля           празното в гърдите ти отляво.   3:00 -  Стоиш пред портата на рая ми.            Отварям срамежливо, за да влезеш,            нощта ни наблюдава.   4:00 - Заситени, облизват се телата ни           в най-тъмното на тъмното.           На ивици, сънят пристига.          27.02.2012 Загреб

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Адриана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...