14.03.2012 г., 23:49

Нежност на ивици

1K 0 6
00:00 - Бяла котка на прозореца ти,           не чува как мълчат устите ни,           а мислите ни шумно разговарят.     1:00 - Виждам, че си гладен. Оставям          зъбите ти да отхапят          за вечеря от душата ми.     2:00 - Студен си като зима. Опитвам           с тяло да затопля           празното в гърдите ти отляво.   3:00 -  Стоиш пред портата на рая ми.            Отварям срамежливо, за да влезеш,            нощта ни наблюдава.   4:00 - Заситени, облизват се телата ни           в най-тъмното на тъмното.           На ивици, сънят пристига.          27.02.2012 Загреб

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Адриана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...