23 nov 2014, 12:13  

Нека

  Poesía
552 0 9

По стръмните  урви на времето

безспирно търкалят се дните,

на доброто отглеждаме семето,

засято преди от бащите!

 

Дано и във нас да покълне,

след жътва и ние  да сеем,

а щом ни земята погълне,

навеки след нас да живее!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Исмаил Али Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Помня един стих на автор, чието име за съжаление не помня.
    "Баща ми отсичаше круши,
    които не даваха плод.
    Колко ли круши отсечени
    има във всеки живот..."

    Харесах!
  • Дано!
  • Добре, Жанет, ще го направя!
  • Разбрах, опитах се да го видя и през твоите очи. Не редактирай. Аз бих го написала примерно "навеки след нас да живее" но това си е моето виждане
  • Благодаря Ви, Стойна, Младене, Роси, Жанет за хубавите коментари! Джу, добрите хора продължават, да живеят в сърцата на тези след тях заради това, че са посяли доброто! Колкото и клиширано да звучи, това съм искал, да кажа, а друг е въпросът, до колко съм успял. Дай предложение, как да изглежда последният ред и ще го поправя с удоволствие!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...