Nov 23, 2014, 12:13 PM  

Нека

  Poetry
549 0 9

По стръмните  урви на времето

безспирно търкалят се дните,

на доброто отглеждаме семето,

засято преди от бащите!

 

Дано и във нас да покълне,

след жътва и ние  да сеем,

а щом ни земята погълне,

навеки след нас да живее!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Исмаил Али All rights reserved.

Comments

Comments

  • Помня един стих на автор, чието име за съжаление не помня.
    "Баща ми отсичаше круши,
    които не даваха плод.
    Колко ли круши отсечени
    има във всеки живот..."

    Харесах!
  • Дано!
  • Добре, Жанет, ще го направя!
  • Разбрах, опитах се да го видя и през твоите очи. Не редактирай. Аз бих го написала примерно "навеки след нас да живее" но това си е моето виждане
  • Благодаря Ви, Стойна, Младене, Роси, Жанет за хубавите коментари! Джу, добрите хора продължават, да живеят в сърцата на тези след тях заради това, че са посяли доброто! Колкото и клиширано да звучи, това съм искал, да кажа, а друг е въпросът, до колко съм успял. Дай предложение, как да изглежда последният ред и ще го поправя с удоволствие!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...