Нека

Поэзия

546 0 9

По стръмните урви на времето

безспирно търкалят се дните,

на доброто отглеждаме семето,

засято преди от бащите!

Дано и във нас да покълне,

след жътва и ние да сеем,

а щом ни земята погълне,

навеки след нас да живее!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Помня един стих на автор, чието име за съжаление не помня.
"Баща ми отсичаше круши,
които не даваха плод.
Колко ли круши отсечени
има във всеки живот..."

Харесах!

2016-04-29T15:10:48+03:00
Helius (Елена Костадинова)

Дано!

2014-12-06T12:42:32+02:00
Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)

Добре, Жанет, ще го направя!

2014-11-26T22:13:46+02:00
djudjii (Жанет Велкова)

Разбрах, опитах се да го видя и през твоите очи. Не редактирай. Аз бих го написала примерно "навеки след нас да живее" но това си е моето виждане

2014-11-26T10:58:51+02:00
Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)

Благодаря Ви, Стойна, Младене, Роси, Жанет за хубавите коментари! Джу, добрите хора продължават, да живеят в сърцата на тези след тях заради това, че са посяли доброто! Колкото и клиширано да звучи, това съм искал, да кажа, а друг е въпросът, до колко съм успял. Дай предложение, как да изглежда последният ред и ще го поправя с удоволствие!

2014-11-25T19:10:03+02:00