23.11.2014 г., 12:13  

Нека

548 0 9

По стръмните  урви на времето

безспирно търкалят се дните,

на доброто отглеждаме семето,

засято преди от бащите!

 

Дано и във нас да покълне,

след жътва и ние  да сеем,

а щом ни земята погълне,

навеки след нас да живее!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исмаил Али Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Помня един стих на автор, чието име за съжаление не помня.
    "Баща ми отсичаше круши,
    които не даваха плод.
    Колко ли круши отсечени
    има във всеки живот..."

    Харесах!
  • Дано!
  • Добре, Жанет, ще го направя!
  • Разбрах, опитах се да го видя и през твоите очи. Не редактирай. Аз бих го написала примерно "навеки след нас да живее" но това си е моето виждане
  • Благодаря Ви, Стойна, Младене, Роси, Жанет за хубавите коментари! Джу, добрите хора продължават, да живеят в сърцата на тези след тях заради това, че са посяли доброто! Колкото и клиширано да звучи, това съм искал, да кажа, а друг е въпросът, до колко съм успял. Дай предложение, как да изглежда последният ред и ще го поправя с удоволствие!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...