По стръмните урви на времето
безспирно търкалят се дните,
на доброто отглеждаме семето,
засято преди от бащите!
Дано и във нас да покълне,
след жътва и ние да сеем,
а щом ни земята погълне,
навеки след нас да живее!
© Исмаил Али Всички права запазени
"Баща ми отсичаше круши,
които не даваха плод.
Колко ли круши отсечени
има във всеки живот..."
Харесах!