14 feb 2017, 20:31

Нека моята роза неоткъсната остане.... 

  Poesía » De amor
1178 5 4

Нека моята роза неоткъсната остане....

 

Нека моята роза неоткъсната остане в градината,

онази, която днес някой  не ми подари,

за разлика от другите, ще остане жива тя,

макар полята само с моите сълзи...

 

По улиците с рози усмихнати вървят момичета,

красиви, в ръцете им, почти колкото тях,

щастливи и доволни, че някой ги обича,

ги носят гордо и от очите им извира смях...

 

А аз ги гледам, признавам, че съм леко тъжна,

не ме боли, че нямам роза, а че съм сама,

че трябва усмихвам, а направо не издържам,

защото зная, че веднъж се случва любовта...

 

Боли ме, защото знам, че и той ме обича,

ония който розата днес не ми подари,

а по принуда я е дал на друго момиче

и тя щастлива нанякъде с нея върви...

 

Но момичета, розите, които днес получавате,

не са ли измамен жест, направен по принуда

не е ли по-малко от това, което заслужавате,

аз искам любов, а това е кратковременна е заблуда...

 

Защото тази любов един ден внезапно може да секне,

затова предпочитам розата ми неоткъсната да хубавее,

защото вашата от любимия може би скоро ще увехне,

а моята, макар неподарена, вечно ще живее...

© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво! Розата е красива, докато не е откъсната. Откъснеш ли я, тя увяхва и умира. Цвете се подарява цяло с корен. Много чувства има в този стих и... малко тъга. Поздравления и за този стих.
  • В градината помежду всички рози
    избра си славея едничка
    не бе красива, ни - огромна
    дори си имаше бодли...
  • Вълшебно е! Браво
  • Уау! Много е хубаво и чувствително, браво.
Propuestas
: ??:??