Нека моята роза неоткъсната остане....

14 февр. 2017 г., 20:31

Поэзия » Любовная

1402 5 4

Нека моята роза неоткъсната остане в градината,

онази, която днес някой не ми подари,

за разлика от другите, ще остане жива тя,

макар полята само с моите сълзи...

По улиците с рози усмихнати вървят момичета,

красиви, в ръцете им, почти колкото тях,

щастливи и доволни, че някой ги обича,

ги носят гордо и от очите им извира смях...

А аз ги гледам, признавам, че съм леко тъжна,

не ме боли, че нямам роза, а че съм сама,

че трябва усмихвам, а направо не издържам,

защото зная, че веднъж се случва любовта...

Боли ме, защото знам, че и той ме обича,

ония който розата днес не ми подари,

а по принуда я е дал на друго момиче

и тя щастлива нанякъде с нея върви...

Но момичета, розите, които днес получавате,

не са ли измамен жест, направен по принуда

не е ли по-малко от това, което заслужавате,

аз искам любов, а това е кратковременна е заблуда...

Защото тази любов един ден внезапно може да секне,

затова предпочитам розата ми неоткъсната да хубавее,

защото вашата от любимия може би скоро ще увехне,

а моята, макар неподарена, вечно ще живее...

Mitvans (Иванъ Митовъ)

2020-06-30T23:22:22+03:00

Браво! Розата е красива, докато не е откъсната. Откъснеш ли я, тя увяхва и умира. Цвете се подарява цяло с корен. Много чувства има в този стих и... малко тъга. Поздравления и за този стих.
Петър1 (Петър Димитров)

2018-04-13T02:13:22+03:00

В градината помежду всички рози
избра си славея едничка
не бе красива, ни - огромна
дори си имаше бодли...
solitical (Тихомир)

2017-03-04T23:26:09+02:00

Вълшебно е! Браво
Stoycho99 (Stoycho Kolev)

2017-02-14T21:26:58+02:00

Уау! Много е хубаво и чувствително, браво.