2 sept 2024, 9:49

Нека съм проклет 

  Poesía
67 1 3

Когато си мечтая за криле,

за пилотско място в изтребител,

блянът ми не ще се разпилее

от молба на притеснен родител.

 

Когато тръгна да катеря

някой връх - зелен и див,

бих надвил и пет потери

сърдити, хленчещи и криви.

 

Когато празната ми длан

даваща, неискаща и чиста

посрещне нож - страдание,

кръвта ѝ пак ще бъде бистра.

 

Когато силно любя,

подражавайки велик поет,

икона ще е твойта хубост.

Целувам те, пък нека съм проклет.

© Валентин Стайков Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Напразно ми режете крилете, аз летя със сърцето »

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??