ValentinStaykov (Валентин Стайков)
30 12
2.09.2024 г., 9:49 ч.

Нека съм проклет 

  Поезия
173 1 3

Когато си мечтая за криле,

за пилотско място в изтребител,

блянът ми не ще се разпилее

от молба на притеснен родител.

 

Когато тръгна да катеря

някой връх - зелен и див,

бих надвил и пет потери

сърдити, хленчещи и криви.

 

Когато празната ми длан

даваща, неискаща и чиста

посрещне нож - страдание,

кръвта ѝ пак ще бъде бистра.

 

Когато силно любя,

подражавайки велик поет,

икона ще е твойта хубост.

Целувам те, пък нека съм проклет.

© Валентин Стайков Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Напразно ми режете крилете, аз летя със сърцето »

18 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??