Нека съм проклет
Когато си мечтая за криле,
за пилотско място в изтребител,
блянът ми не ще се разпилее
от молба на притеснен родител.
Когато тръгна да катеря
някой връх - зелен и див,
бих надвил и пет потери
сърдити, хленчещи и криви.
Когато празната ми длан
даваща, неискаща и чиста
посрещне нож - страдание,
кръвта ѝ пак ще бъде бистра.
Когато силно любя,
подражавайки велик поет,
икона ще е твойта хубост.
Целувам те, пък нека съм проклет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Стайков Всички права запазени
