Когато си мечтая за криле,
за пилотско място в изтребител,
блянът ми не ще се разпилее
от молба на притеснен родител.
Когато тръгна да катеря
някой връх - зелен и див,
бих надвил и пет потери
сърдити, хленчещи и криви.
Когато празната ми длан
даваща, неискаща и чиста
посрещне нож - страдание,
кръвта ѝ пак ще бъде бистра.
Когато силно любя,
подражавайки велик поет,
икона ще е твойта хубост.
Целувам те, пък нека съм проклет.
© Валентин Стайков All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
