Немилост
Вероломно припада нощта,
търпеливо изчаква да кротне
на светлика изчезващ мощта
и след него вратата да хлопне.
Плъзват тайнствени сенки завчас,
припълзяват незвани палачи,
да крещя се опитвам на глас,
а безмълвна тъгата ми плаче.
Ще преплувам ли тази вина,
да додрапам брега, да разсъмне,
да преборя поредна злина,
избуяла по урвата стръмна.
Оцелея ли, ще ми простят
благородно. Безспорно обаче
ще разтвори утроба сънят,
в който няма за мен оплаквачи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
