5.12.2019 г., 12:14 ч.

Немилост 

  Поезия
446 3 8

 

Вероломно припада нощта,

търпеливо изчаква да кротне

на светлика изчезващ мощта               

и след него вратата да хлопне.

 

Плъзват тайнствени сенки завчас,

припълзяват незвани палачи,

да крещя се опитвам на глас,

а безмълвна тъгата ми плаче.

 

Ще преплувам ли тази вина,

да додрапам брега, да разсъмне,

да преборя поредна злина,

избуяла по урвата стръмна.

 

Оцелея ли, ще ми простят

благородно. Безспорно обаче

ще разтвори утроба сънят,

в който няма за мен оплаквачи.

 

 

 

 

 

 

 

 

© СК Всички права запазени

Искам да съм ти свещица,
да разпръсна дръзко мрака,
златна падаща звездица.
Тъмнината ще почака!
Крехка восъчна и нежна, ...
  498 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??