Dec 5, 2019, 12:14 PM

Немилост 

  Poetry
443 3 8

 

Вероломно припада нощта,

търпеливо изчаква да кротне

на светлика изчезващ мощта               

и след него вратата да хлопне.

 

Плъзват тайнствени сенки завчас,

припълзяват незвани палачи,

да крещя се опитвам на глас,

а безмълвна тъгата ми плаче.

 

Ще преплувам ли тази вина,

да додрапам брега, да разсъмне,

да преборя поредна злина,

избуяла по урвата стръмна.

 

Оцелея ли, ще ми простят

благородно. Безспорно обаче

ще разтвори утроба сънят,

в който няма за мен оплаквачи.

 

 

 

 

 

 

 

 

© СК All rights reserved.

Искам да съм ти свещица,
да разпръсна дръзко мрака,
златна падаща звездица.
Тъмнината ще почака!
Крехка восъчна и нежна, ...
  494 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??