Вероломно припада нощта,
търпеливо изчаква да кротне
на светлика изчезващ мощта
и след него вратата да хлопне.
Плъзват тайнствени сенки завчас,
припълзяват незвани палачи,
да крещя се опитвам на глас,
а безмълвна тъгата ми плаче.
Ще преплувам ли тази вина,
да додрапам брега, да разсъмне,
да преборя поредна злина,
избуяла по урвата стръмна.
Оцелея ли, ще ми простят
благородно. Безспорно обаче
ще разтвори утроба сънят,
в който няма за мен оплаквачи.
© Светличка All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
