24 jul 2006, 15:46

Неонова любов

  Poesía
845 0 21
                         за теб!

Затвори очи...към твоето обичане
въздушно, прибавям цвят неонов
със пръски златни на мечтите !
Небе сапфирено преляло със звезди!
Потапям цялото обичане на твоите
и моите мисли нежни и въздушни...
Докосвам устните ти парещи
и гланцът нежен на желанието ти...
Запърхала красива пеперуда
на розов цвят и пие с обич нежност...
Проникваш в мен, а аз в душата ти,
с неоновите светлини на истиско обичане,
а там е чисто и красиво!
Отвори очи!
Неонова любов ти подарих!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ефирен стих!
    Поздрави!
  • дано да има кой да отвърне на твоята преливаща нежност и чувственост-желая ти го от сърце-бъди много обичана...поздрави за стиха..
  • Благодаря ви Вестин и Руми!

    А това"Зелен съм още, но дано съм свеж като узрея! "-много ми е познато...някъде тук в един стих като, че ли съм го чела, или греша Вестин!?
  • Хубаво е Джейн!
  • Запърхала красива пеперуда, неонова, и чиста, и красива! Това си ти, Джейни! Поздрав!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...