24 июл. 2006 г., 15:46

Неонова любов

844 0 21
                         за теб!

Затвори очи...към твоето обичане
въздушно, прибавям цвят неонов
със пръски златни на мечтите !
Небе сапфирено преляло със звезди!
Потапям цялото обичане на твоите
и моите мисли нежни и въздушни...
Докосвам устните ти парещи
и гланцът нежен на желанието ти...
Запърхала красива пеперуда
на розов цвят и пие с обич нежност...
Проникваш в мен, а аз в душата ти,
с неоновите светлини на истиско обичане,
а там е чисто и красиво!
Отвори очи!
Неонова любов ти подарих!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ефирен стих!
    Поздрави!
  • дано да има кой да отвърне на твоята преливаща нежност и чувственост-желая ти го от сърце-бъди много обичана...поздрави за стиха..
  • Благодаря ви Вестин и Руми!

    А това"Зелен съм още, но дано съм свеж като узрея! "-много ми е познато...някъде тук в един стих като, че ли съм го чела, или греша Вестин!?
  • Хубаво е Джейн!
  • Запърхала красива пеперуда, неонова, и чиста, и красива! Това си ти, Джейни! Поздрав!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...