24 ago 2014, 1:36

Непоетично

  Poesía
943 0 13

Непохватна с думите съм, и тежкоезична,

не ми прилича никак да се състезавам

със поетесите. Измъчени и недоносени

слова все още сричам - сякаш оправдавам

препълнилото целия ми свят обичане.

Но пак те искам. До онзи само праг,

след който почват неримувани видения,

прекрачиш ли го, моментално ставаш бряг

за всички явни, но негласно произнесени

вълнения, в които приказките се заравят.

И който управлява поетичните вселени,

да пише! Изпразвам кошницата словна,

каквото имам да ти кажа, то е в мене -

вземи го тъй... че да създам шедьовър.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това пък съвсем го бях забравила! Сърдечно благодаря на всички ви!
  • "Непохватна с думите съм, и тежкоезична..." - ти ли? Ааааа, объркала си се нещо
  • Този стих със заглавие "Непоетично", всъщност
    е сътворен със завидно поетично майсторство!
    Силно въздействащи и автентични метафори!
    Прекрасен жизнеутвърждаващ стих, който съдържа
    мъдро послание с непреходни общочовешки ценности -
    ЛЮБОВТА Е ВСИЧКО, ЗАЩОТО Е ЛЮБОВ!!!
  • Ехааа, нали знаеш, че непретенциозните неща са по-близо до гениалността...
    Не казвам, че е гениално, казвам само, че много ми хареса, което е същото
    Има в поезията ти нещо по детски чисто и същевременно зряло, както при малките деца - заслушаме ли се в думите им с уважение, изненадата от мъдростта им е непременна.
    Поздрав, Таня!!!
  • Хубав финал!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...