24 ago 2014, 1:36

Непоетично

  Poesía
947 0 13

Непохватна с думите съм, и тежкоезична,

не ми прилича никак да се състезавам

със поетесите. Измъчени и недоносени

слова все още сричам - сякаш оправдавам

препълнилото целия ми свят обичане.

Но пак те искам. До онзи само праг,

след който почват неримувани видения,

прекрачиш ли го, моментално ставаш бряг

за всички явни, но негласно произнесени

вълнения, в които приказките се заравят.

И който управлява поетичните вселени,

да пише! Изпразвам кошницата словна,

каквото имам да ти кажа, то е в мене -

вземи го тъй... че да създам шедьовър.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това пък съвсем го бях забравила! Сърдечно благодаря на всички ви!
  • "Непохватна с думите съм, и тежкоезична..." - ти ли? Ааааа, объркала си се нещо
  • Този стих със заглавие "Непоетично", всъщност
    е сътворен със завидно поетично майсторство!
    Силно въздействащи и автентични метафори!
    Прекрасен жизнеутвърждаващ стих, който съдържа
    мъдро послание с непреходни общочовешки ценности -
    ЛЮБОВТА Е ВСИЧКО, ЗАЩОТО Е ЛЮБОВ!!!
  • Ехааа, нали знаеш, че непретенциозните неща са по-близо до гениалността...
    Не казвам, че е гениално, казвам само, че много ми хареса, което е същото
    Има в поезията ти нещо по детски чисто и същевременно зряло, както при малките деца - заслушаме ли се в думите им с уважение, изненадата от мъдростта им е непременна.
    Поздрав, Таня!!!
  • Хубав финал!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...