Непоетично
Непохватна с думите съм, и тежкоезична,
не ми прилича никак да се състезавам
със поетесите. Измъчени и недоносени
слова все още сричам - сякаш оправдавам
препълнилото целия ми свят обичане.
Но пак те искам. До онзи само праг,
след който почват неримувани видения,
прекрачиш ли го, моментално ставаш бряг
за всички явни, но негласно произнесени
вълнения, в които приказките се заравят.
И който управлява поетичните вселени,
да пише! Изпразвам кошницата словна,
каквото имам да ти кажа, то е в мене -
вземи го тъй... че да създам шедьовър.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
Сърдечно благодаря на всички ви!
