Непоетично

Poetry

937 0 13

Непохватна с думите съм, и тежкоезична,

не ми прилича никак да се състезавам

със поетесите. Измъчени и недоносени

слова все още сричам - сякаш оправдавам

препълнилото целия ми свят обичане.

Но пак те искам. До онзи само праг,

след който почват неримувани видения,

прекрачиш ли го, моментално ставаш бряг

за всички явни, но негласно произнесени

вълнения, в които приказките се заравят.

И който управлява поетичните вселени,

да пише! Изпразвам кошницата словна,

каквото имам да ти кажа, то е в мене -

вземи го тъй... че да създам шедьовър.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

toxin (Таня Донова)

Това пък съвсем го бях забравила! Сърдечно благодаря на всички ви!

2014-10-22T16:03:32+03:00
iren5 (Ирен)

"Непохватна с думите съм, и тежкоезична..." - ти ли? Ааааа, объркала си се нещо

2014-10-21T13:04:59+03:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

Този стих със заглавие "Непоетично", всъщност
е сътворен със завидно поетично майсторство!
Силно въздействащи и автентични метафори!
Прекрасен жизнеутвърждаващ стих, който съдържа
мъдро послание с непреходни общочовешки ценности -
ЛЮБОВТА Е ВСИЧКО, ЗАЩОТО Е ЛЮБОВ!!!

2014-08-30T11:36:58+03:00
Ена (Елена Гоцева)

Ехааа, нали знаеш, че непретенциозните неща са по-близо до гениалността...
Не казвам, че е гениално, казвам само, че много ми хареса, което е същото
Има в поезията ти нещо по детски чисто и същевременно зряло, както при малките деца - заслушаме ли се в думите им с уважение, изненадата от мъдростта им е непременна.
Поздрав, Таня!!!

2014-08-28T18:21:45+03:00
valia1771 (Ивон)

Хубав финал!

2014-08-27T18:50:34+03:00